Александър Арнаудов - Снежно огледало

Тишаната остана под сянката на дървото. Мълчанието ни събира в снимката на стената. Зимата е изгнание в текстовете на Александър Арнаудов.

*
глобално затопляне 
на простора 
остана зимата 

*
Йордановден 
разпъната маска 
под дълбокия лед 

*
сиамски близнаци  
в двора на съседа
снежен човек 

*
зима
под сянката на дървото
тишина

*
снежно огледало 
морското дъно трепери 
под стъпките 

*
снежно огледало 
посрещам сянката си 
на прага 

*
снежно огледало 
един сезон разлика 
в усмивката ѝ 

(отличие VIII Национален декемврийски конкурс за хайку)

*
снежно огледало 
рисувам сeнки
под очите на слънцето 

*
градските улици -
в ремонт
под зимните преспи

*
Коледа 
камината грее 
в очите на баба 

*
Голяма задушница 
на Терминал 2 
пристига тишината

*
ноемврийска събота
житни ниви 
в очите на дядо 

*
семеен портрет 
последно сбогом
на стената с некролози 

*
мълчание 
в снимката на стената 
отново заедно 

*
вечерен час 
зад маската 
издишва слънцето

*
надгробни камъни 
крепост
два метра под земята 

*
гурбет 
снимката на стената 
в изгнание 

*
снежно огледало 
затварям очи 
под леда 

*
облачно небе 
луната изгрява 
само в прозореца 

*
залез 
градът затваря очи 
под слънцето 

*
червена вълна 
на празния булевард 
зимно слънцестоене 

*
знак стоп
до пътно проишествие 
изкуствени цветя 

*
зимен ритуал 
под сянката на дървото
декемврийски цветя

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021