Александър Иванов - Смърт и поезия

Октомври е студен и мрачен. Светът мирише на смърт и поезия. Всичко отива по дяволите и ни остава само тъгата на Александър Иванов.

Александър Арнаудов

ОКТОМВРИ

студен и мрачен
мирише на смърт и поезия
полепнал върху улиците
и тротоарите
за първи път няма кестени
а небето свито на топка
не спира да ни полива със себе си
докато светът отива по дяволите
ни остава само тъгата му

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА

разхожда в парка
прозрачната си кожа

през нея капе есен

от майка си е наследила самота

а от баща й ято черни гарвани

с едната си ръка
ги сочи в небето

а с другата се е вкопчила в смъртта

нещастната жена
вечно
ще разхожда в парка себе си

докато децата продължават да събират кестени

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021