Диана Димитрова - Макове

Кръвта ни полепва по небето. Мъртвите не могат да летят. Животът е игра в стиховете на Диана Димтрова.

Александър Арнаудов

*

Една гарга е кацнала на рамото ти.

Кълве очите, устните, сърцето ти,

но никъде няма кръв.

Защото си плашило.

Старо, проскубано, забравено в нивата на живота.

И колкото и да грача, не можеш да ме чуеш.

Бих ти подарила едното си крило,

но мъртвите не могат да летят.

Затова ще кълва до смърт.

*

Върху гърба ми поникват макове,

малки, червени залези.

Надвиснал облак е липсата ти,

дъждовни капки по тялото ми.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020