Ивайло Мерджанов - Любов през бедствието на да си

7.jpg

Всеки може без всеки, когато светът е празен като смъртта. Животът означава обичам те отвъд болката и сърцето. Чиста като небесен кокаин асоциална метафизика от Ивайло Мерджанов.

 

Любов през бедствието на да си

 

I. начало

обичам те значи място и за твоята болка
обичам те отвъд болката и сърцето

значи начало.

 

II. поезия

тъчем си мъгли
това правим

 

III. асоциална метафизика

влизаш обичан излизаш обичан

 

IV. каза ми го тя

сестрата на мрака, нощта
когато курвата светне
поетите млъкват

 

V. никой няма

проверих: без теб
нощта е празна като смъртта

 

VI. накратко

никой освен обичаният
не може да те накара
да се чувстваш

чак
толкова

сам.

 

VII. любов през бедствието на да си

всеки може без всеки
но в може
се е загнездила тъмнината

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Previous
Previous

Александър Арнаудов - Евангелие на морето

Next
Next

Васил Прасков - Гълъбите на Сало