Виктор Иванов - Син мрак
- „Издигане”... над какво?
- Издигане над света, над самите нас и над всичко, което пречи на творческата личност, която живее във всички хора.
мигът
в който Бог създаде човека
от крилете си
сенките
птиците и всички слънца
светеха в ръцете ми
като звезди
на небето
настъпи студена тишина
а аз и ти
се издигахме
Син мрак
очите ми
са обгърнати
в сънища от син мрак
натежали от спомени
падат дълбоко в сърцето
изписват името ти в облаците
и питат светлината
кога ще се върнеш
София
сърцето ти
е вечността
в която Бог се оглежда
нощем расте
над съня ми
скита се само́ в небето
пътува в други светове
гледа града
заспива
и повтаря мъртво -
обичам те
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019