Весислава Савова - Рапсодия

Времето е там, където никога не се връщаме. Забравяме имената си и оставяме следа в небето. Думите носят живот в новите хайбуни на Весислава Савова. 

Александър Арнаудов 

рапсодия

съвсем не бохемска, защото бохемът е там, откъдето не се връщат
съвсем не и в синьо, защото дега вече го използва неповторимо
а и романтизмът отмина, въпреки трайната следа, която остави
рапсодията е в ушите ми, но не, не се побърквам – слушалки си купих, а телефонът ми още
работи като всичко друго, но не и като телефон
рапсодия ... импровизация в една част
без разточителство и без испанеца, който някога ми каза поредното „Te quiero mucho, te
digo que te quiero mucho“, без да може да произнесе името ми

пролетен дъжд
а, нима това беше
гръмотевица?

еднорози

вярвате ли, че има еднорози, ама честно
аз ли, аз вярвам... е, как ще вярвам ако съм ги виждала ... вярва се в нещо, което не се
вижда... за другото се разказва
защо вярвам?
защото са цветни
защото носят живот
защото са весели
защото...
просто защото

лека нощ деца
кой знае дали някой
гледа телевизия

(без) проверка

не проверих в НАП дали данните ми са хакнати
не проверих здравето си при ирисолог-самозванец
не проверих банковата си сметка
не проверих защото от дете се научих да не се подчинявам на: „Кажи отвер(т)ка!“

кап-кап-кап
съседът се преструва
че не си е у дома

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019