III. приказка

– разкажи ми приказката за нашата добра европа – каза макиавели на своя съветник.

– пак ли нея искаш? – рече му той – добре. слушай сега: 

нашата добра европа е мястото където възникват най-агресивните жестоки кървави и патологични явления на съединената власт и насилие в историята на човечеството. тези смъртоносни явления на зло контрол и гибел имат мощната и унищожителна способност да се показват като цивилизоващи неизбежно естествени нормални формирования здрави състояния организми носители на особено важна мисия или героически истински справедливи каузи и събития запред очите и душата на човека. тяхната зловеща реалност на пълно подчинение и зверска разрушителност е да се самооправдават идейно и исторически с концентрирана брутална пропаганда многопосочен контрол над мисленето или с директно насилие – от римската империя до нацистка германия и от западния капитализъм и съветския комунизъм до първата и втората световна война. именно тези страшни събития... – 

тук съветника спря да разказва и погледна своя малък макиавели. 

той вече се бе унесъл в своя сън.

II. le système

когато господарите са абсолютни те 
заговарят за правата на людете
гражданските права съществуват там 
където системата вече е абсолютно всесилна
когато създателите й са убедени че тази 
бюрократизирана твърдо-йерархична 
властова концентрация на върха 
е почти абсолютистки всемогъща 
те отправят призивите си за 
права на гражданите и правила 
защото те ще служат единствено за 
по-ефикасен контрол и ограничения 
върху хората над които системата 
е призвана да господства 
до краят на времето

I. пустинята

докато костенурката и пилето вървяха през пустинята намериха мумия на видима възраст три хиляди години. покрай мумифицираното тяло се валяше табела с много древен надпис:

ДОЛУ ФАРАОНА И НЕГОВИТЕ ХОРА! 
НЕ НА КОРУПЦИЯТА! ВЪН!

– какво ли е това? – зачуди се пилето.
– поредният активист недочакал справедливия свят. – рече костенурката. 

двамата отминаха мумифицирания борец срещу деспотията на фараона. в главицата на пилето изникна някаква нова сентенция която то дълго не можеше да си спомни от къде точно се бе взела. аристотел ли беше това? или пък вергилий? тацит може би? тя гласеше: 

«животът е кратък 
корупцията – навеки»

слънцето над тях се прозяваше канейки се да залязва.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022